Как характерът на родителите влияе върху възпитанието на децата ?

Психолозите определят четири основни типа мислене на родителите, които развиват съответните типове поведение при децата.Характерът и начинът на мислене на родителите играят определяща роля в начина, по който децата мислят за себе си и планират живота си.Превъзходство (Аз съм добър, но ти не си)Възприятието, че родителите имат превъзходство над децата, които, от своя страна, са им подчинени, е доста деструктивно по отношение съзряването на детето и превръщането му в успяващ голям човек.Някои психолози наричат такова поведение „комплекса на превъзходството“, но всъщност това е реакция на потиснатото его на възрастните, които са страдали в собственото си детство. Тези родители са неспособни да признаят грешките си, да отсъдят правилно или да мотивират децата си. В същото време детето знае, че прави много грешки, които разочароват родителя перфекционист.В сравнение с „перфектния“ родител детето, което се опитва да намери пътя си в живота, е принудено да мисли, че е неспособно. И това често води до развитието на следващия тип поведение.Подценяване (Ти си добър, но аз не съм)Този втори начин на поведение и мислене: аз не съм толкова пълноценен като другите и всички останали са много по-добри хора, е лошата основа, на която могат да се развият много психични разстройства като депресия, шизофрения, сексуални проблеми и маниакални състояния.Всички родители се ядосват на децата си понякога и негодуват срещу петнайсетте или двайсетте години грижи, които са им отдали. Според някои психолози децата съсипват втората половина от живота ни. Но повечето родители успяват да намерят собствен път през тези години и да изпитат радост от тях.Трябва да даваме възможност на младите да опитват, да изпробват, да грешат, за да успеят, когато искаме да възприемат поуките от нашата мъдрост. Децата винаги се отзовават по-добре на окуражаването, отколкото на критиките.Всъщност критиката не е особено ценна за децата, тъй като те се учат много повече от поправянето на грешките и здравите наставления на по-възрастните. Твърде многото критика води до третия тип поведение.Безнадеждност (Никой от нас не е добър)Това „хленчене“ се чува в семействата, които са осакатени или направо прегазени от светските ценности и ниските очаквания – това обикновено са семействата с нисък доход и липса на реализация.Те страдат най-вече от мисълта, че няма смисъл да опитват да успеят, да постигнат нещо по-добро, защото „няма никаква надежда за човек като мен“.Възприемане (И двамата сме добри)Въпреки че родителите и децата имат различни роли в семейството и развиват различни характери, това е най-добрият тип поведение от четирите.Вярвайки, че децата ви са добри, дори когато не могат да се състезават с възрастните, не могат да произнасят напълно вярно някои думи, най-важното е да не ги натоварвате с невъзможни очаквания. Те имат нужда от повече подкрепа, търпение и наставления.Този тип поведение не гарантира перфектно дете, но му дава по-добра възможност да расте и съзрява без излишно напрежение, което често се превръща в беда. Съдете децата по техните връстници, а не по възрастните, включително и по вас самите.Децата и възрастните, които съзряват и растат заедно, по различен начин и на различно равнище, разбира се, като цяло са по-лесно приспособими хора и по-проницателни.Добрият родител трябва да разбере, че детето расте в семейството, в училище, в града, в страната – и тези институции и средата са много по-различни като ценности от тези на поколението, на което принадлежи самият родител.Когато родителите не могат да приемат промените в обществото и поколението, те издигат висока бариера между себе си и децата си и създават условия за непреодолими конфликти.

...прочетено от zamamaimen.bg...